25 июл. 2010 г., 08:50

Споменът на стомашните меченца

Поэзия » Любовная

661 0 1

Болките, на две завити
в малки парченца от стар плат,
украсяват тука витрината,
крепяща надеждите, този вътрешен свят.

Уредните в линии,
ние, хората, които останахме,
колко още ще видим
между нищото и пространството...

Ако ти потрябват крилата,
ела - заповядай, вземи си ги!
Отлитай оттука... нанякъде,
бъди смела и независима...

Дотогава, каквото ще става,
аз за него отказвам да имам вина -
защото всеки наш миг притежава
спомена за отминалите времена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

заглавието е прекалено лично... в см. само ти и предполагам лирическата си знаете за какво става въпрос

колко още ще видим
между нищото и пространството...

това звучи добре
но ако не ми споделиш личната си дефиниция на "нищо" и "пространство" е просто... благозвучна безсмислица

Дотогава, каквото ще става,
аз за него отказвам да имам вина -

скоро и аз исках ... "разрешение", позволение да не отговарям за това което може да последва ... ма... не се прави така

значи... хаотично е... ако имаш топки за устискаш да не го споделиш с някого след има няма 10 дена тоя стих заминава в кофата... но тук нещата се оплитат... нали тва е идеята на писането, споделянето ... сайта и тн.

извинявай за отклонението

2010-07-25T09:22:41+03:00

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0