Споменът на стомашните меченца

Jul 25, 2010, 8:50 AM

Poetry » Love

542 0 1

Болките, на две завити
в малки парченца от стар плат,
украсяват тука витрината,
крепяща надеждите, този вътрешен свят.

Уредните в линии,
ние, хората, които останахме,
колко още ще видим
между нищото и пространството...

Ако ти потрябват крилата,
ела - заповядай, вземи си ги!
Отлитай оттука... нанякъде,
бъди смела и независима...

Дотогава, каквото ще става,
аз за него отказвам да имам вина -
защото всеки наш миг притежава
спомена за отминалите времена...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2010-07-25T09:22:41+03:00

заглавието е прекалено лично... в см. само ти и предполагам лирическата си знаете за какво става въпрос

колко още ще видим
между нищото и пространството...

това звучи добре
но ако не ми споделиш личната си дефиниция на "нищо" и "пространство" е просто... благозвучна безсмислица

Дотогава, каквото ще става,
аз за него отказвам да имам вина -

скоро и аз исках ... "разрешение", позволение да не отговарям за това което може да последва ... ма... не се прави така

значи... хаотично е... ако имаш топки за устискаш да не го споделиш с някого след има няма 10 дена тоя стих заминава в кофата... но тук нещата се оплитат... нали тва е идеята на писането, споделянето ... сайта и тн.

извинявай за отклонението