Споменът остава

И мина време, не боли,

ала споменът остана.

И пак ранява ме, ехти

любовта неизживяна.

И в мислите те няма,

сърцето заглуших.

Oт миналото бягам,

но за него шепне всеки миг.

Нерадостно и бавно

чувствата изтляха,

но след теб е някак празно -

дните мои осиротяха.

И търся теб във всеки,

и всеки е различен.

Горчат чуждите целувки,

а в съня отново теб обичам.

Отровена, душата

друг на мъка днес осъжда

и в плен на самотата

нечия любов погубвам.