Nov 20, 2009, 11:19 AM

Споменът остава

  Poetry » Love
698 0 0

И мина време, не боли,

ала споменът остана.

И пак ранява ме, ехти

любовта неизживяна.

 

И в мислите те няма,

сърцето заглуших.

Oт миналото бягам,

но за него шепне всеки миг.

 

Нерадостно и бавно

чувствата изтляха,

но след теб е някак празно -

дните мои осиротяха.

 

И търся теб във всеки,

и всеки е различен.

Горчат чуждите целувки,

а в съня отново теб обичам.

 

Отровена, душата

друг на мъка днес осъжда

и в плен на самотата

нечия любов погубвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...