20.11.2009 г., 11:19

Споменът остава

701 0 0

И мина време, не боли,

ала споменът остана.

И пак ранява ме, ехти

любовта неизживяна.

 

И в мислите те няма,

сърцето заглуших.

Oт миналото бягам,

но за него шепне всеки миг.

 

Нерадостно и бавно

чувствата изтляха,

но след теб е някак празно -

дните мои осиротяха.

 

И търся теб във всеки,

и всеки е различен.

Горчат чуждите целувки,

а в съня отново теб обичам.

 

Отровена, душата

друг на мъка днес осъжда

и в плен на самотата

нечия любов погубвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...