20 нояб. 2009 г., 11:19

Споменът остава

699 0 0

И мина време, не боли,

ала споменът остана.

И пак ранява ме, ехти

любовта неизживяна.

 

И в мислите те няма,

сърцето заглуших.

Oт миналото бягам,

но за него шепне всеки миг.

 

Нерадостно и бавно

чувствата изтляха,

но след теб е някак празно -

дните мои осиротяха.

 

И търся теб във всеки,

и всеки е различен.

Горчат чуждите целувки,

а в съня отново теб обичам.

 

Отровена, душата

друг на мъка днес осъжда

и в плен на самотата

нечия любов погубвам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...