Споменът за село
Когато ти си нейде там
край границата запиляно,
а аз съм тук, в града голям,
все спомням образа на мама.
Над люлката, когато тя
приспивала ме е със песни
или изпращаше с цветя
в школото по пътеки тесни.
Баща ми тук, в града голям,
изкарвал е пари за хляба,
на есен връщаше се сам
от мен посрещан, дядо, баба.
И радостният кучи лай
пред прага, тихото скимтене,
напомнят ми и днес безкрай
за село с детското безвремие.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
