Когато ти си нейде там
край границата запиляно,
а аз съм тук, в града голям,
все спомням образа на мама.
Над люлката, когато тя
приспивала ме е със песни
или изпращаше с цветя
в школото по пътеки тесни.
Баща ми тук, в града голям,
изкарвал е пари за хляба,
на есен връщаше се сам
от мен посрещан, дядо, баба.
И радостният кучи лай
пред прага, тихото скимтене,
напомнят ми и днес безкрай
за село с детското безвремие.
© Иван Христов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
