22 мар. 2015 г., 10:52
Споменът за село
Когато ти си нейде там
край границата запиляно,
а аз съм тук, в града голям,
все спомням образа на мама.
Над люлката, когато тя
приспивала ме е със песни
или изпращаше с цветя
в школото по пътеки тесни.
Баща ми тук, в града голям,
изкарвал е пари за хляба,
на есен връщаше се сам
от мен посрещан, дядо, баба.
И радостният кучи лай
пред прага, тихото скимтене,
напомнят ми и днес безкрай
за село с детското безвремие.
© Иван Христов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Детството за цял живот си остава най скъпия и най милия спомен!
Поздравления и Честита ПЪРВА ПРОЛЕТ!Нови творчески успехи! -
Честита пролет! Светли спомени да топлят душите ни!
-
Чудесна картинка от думи !
-
Този спомен няма да изчезне до края и все по-мил ще става! Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
в града или във селото ни, носталагично.
Приемаме ли себе си без срам,
съдбата ще си следваме, логично.
Поздрав, Рудин!