rudin (Иван Христов)
865 1445
22.03.2015 г., 10:52 ч.

Споменът за село 

  Поезия » Друга
340 0 5

Когато ти си нейде там

край границата запиляно,

а аз съм тук, в града голям,

все спомням образа на мама.

 

Над люлката, когато тя

приспивала ме е със песни

или изпращаше с цветя

в школото по пътеки тесни.

 

Баща ми тук, в града голям,

изкарвал е пари за хляба,

на есен връщаше се сам

от мен посрещан, дядо, баба.

 

И радостният кучи лай

пред прага, тихото скимтене,

напомнят ми и днес безкрай

за село с детското безвремие.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • То, детството живее в там
    в града или във селото ни, носталагично.
    Приемаме ли себе си без срам,
    съдбата ще си следваме, логично.

    Поздрав, Рудин!
  • Детството за цял живот си остава най скъпия и най милия спомен!
    Поздравления и Честита ПЪРВА ПРОЛЕТ!Нови творчески успехи!
  • Честита пролет! Светли спомени да топлят душите ни!
  • Чудесна картинка от думи !
  • Този спомен няма да изчезне до края и все по-мил ще става! Харесах!
Предложения
: ??:??