22 ago 2007, 15:14

Спомни си

  Poesía
988 0 6
Спомни си -
бях за теб единствена...
боготворена
и обичана
от тебе бях!
Спомни си после
безразличието,
което се прокрадна
между нас...
А бях богиня
в твоите очи,
ръцете ти
се плашеха
да ме докоснат!
Да не изчезна с
края на нощта,
а устните ти
пиеха до болка!
Спомни си всяка
лятна нощ,
в която взимахме
парче един от друг
и се разгадавахме...
когато, неуморни,
срещахме, безсънни, утрото
и се прегръщахме...
спомни си аромата на
раздялата,
когато нямаше
какво да кажем,
да притъпиме
болката, да си спестим
страданието
и просто пуснахме ръцете
си,
доскоро милвани
и галени,
и си отидохме,
ранени и  ограбени,
тъй сякаш
преживели с теб война...
Спомни си нашите целувки
и обещанията,
които нарушихме
без вина,
спомни си общите мечти,
смеха ни
и чак тогава отмини ме
като непозната.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...