Aug 22, 2007, 3:14 PM

Спомни си

  Poetry
984 0 6
Спомни си -
бях за теб единствена...
боготворена
и обичана
от тебе бях!
Спомни си после
безразличието,
което се прокрадна
между нас...
А бях богиня
в твоите очи,
ръцете ти
се плашеха
да ме докоснат!
Да не изчезна с
края на нощта,
а устните ти
пиеха до болка!
Спомни си всяка
лятна нощ,
в която взимахме
парче един от друг
и се разгадавахме...
когато, неуморни,
срещахме, безсънни, утрото
и се прегръщахме...
спомни си аромата на
раздялата,
когато нямаше
какво да кажем,
да притъпиме
болката, да си спестим
страданието
и просто пуснахме ръцете
си,
доскоро милвани
и галени,
и си отидохме,
ранени и  ограбени,
тъй сякаш
преживели с теб война...
Спомни си нашите целувки
и обещанията,
които нарушихме
без вина,
спомни си общите мечти,
смеха ни
и чак тогава отмини ме
като непозната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....