Спомни си - бях за теб единствена... боготворена и обичана от тебе бях! Спомни си после безразличието, което се прокрадна между нас... А бях богиня в твоите очи, ръцете ти се плашеха да ме докоснат! Да не изчезна с края на нощта, а устните ти пиеха до болка! Спомни си всяка лятна нощ, в която взимахме парче един от друг и се разгадавахме... когато, неуморни, срещахме, безсънни, утрото и се прегръщахме... спомни си аромата на раздялата, когато нямаше какво да кажем, да притъпиме болката, да си спестим страданието и просто пуснахме ръцете си, доскоро милвани и галени, и си отидохме, ранени и ограбени, тъй сякаш преживели с теб война... Спомни си нашите целувки и обещанията, които нарушихме без вина, спомни си общите мечти, смеха ни и чак тогава отмини ме като непозната.
Страхотно написано.Но си е струвало нали.Дори само един миг на такова щастие и любов споделена.Трябва всеки да запази спомена за любовта и дори в най- тъмните и студени нощи да остане като лъч светлина за да ни топли и акумулира светлина.Нищо, че боли нали тази болка ни прави истински хора.Целувки от мен.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.