19 jun 2007, 12:18

СПОР В ГОРАТА /Басня/

  Poesía
711 0 5

Със пременен костюм гората

                                      показва вкус към красотата:
                                      в модерните нюанси на зелено
                                      отправя поздрав вдъхновено.

Разлистени, нагиздени корони,
флиртуват смело със високи клони.
А пъпки млади пък, наперено,
показват прелести уверено.

Пораждат те у дънера желание -
възниква бурно пререкание.
Разпалва се в гората жлъчен спор:

За почит ли е дънера, или позор?”

Сарказъм груб във всяко мнение
посреща дънерът с търпение:

Дали е луд или пък оглупял,
не е ли вече помъдрял?”

Отреждат му сурово наказание,
но той намерил оправдание:

следял гората да е девствена,
опазвал красотата и естествена.”

Отново всички заживели в мир,
на вегетация се радвали безспир.
Заслужил дънерът поклони
от пъпки и листа, корони, клони.

 

...За обществото ни е това валидно:
във щастие измамно и привидно
е неизбежна жаждата за изневяра,
а тъй се стига до поквара.
Това отнася се до стар и млад,
и независимо от село ли е или град.
Моралът, слава-Богу, побеждава,
а занапред поуката остава:

Ако решиш да кръшнеш ти встрани -
незабелязано и тихо се върни!
Ще бъдеш във семейството желан,
а пък от всички други - оправдан!”

МАГИ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...