Със пременен костюм гората
показва вкус към красотата:Разлистени, нагиздени корони,
флиртуват смело със високи клони.
А пъпки млади пък, наперено,
показват прелести уверено.
Пораждат те у дънера желание -
възниква бурно пререкание.
Разпалва се в гората жлъчен спор:
“За почит ли е дънера, или позор?”
Сарказъм груб във всяко мнение
посреща дънерът с търпение:
“Дали е луд или пък оглупял,
не е ли вече помъдрял?”
Отреждат му сурово наказание,
но той намерил оправдание:
“следял гората да е девствена,
опазвал красотата и естествена.”
Отново всички заживели в мир,
на вегетация се радвали безспир.
Заслужил дънерът поклони
от пъпки и листа, корони, клони.
...За обществото ни е това валидно:
във щастие измамно и привидно
е неизбежна жаждата за изневяра,
а тъй се стига до поквара.
Това отнася се до стар и млад,
и независимо от село ли е или град.
Моралът, слава-Богу, побеждава,
а занапред поуката остава:
“Ако решиш да кръшнеш ти встрани -
незабелязано и тихо се върни!
Ще бъдеш във семейството желан,
а пък от всички други - оправдан!”
МАГИ
© Магдалена Рашева All rights reserved.