19.06.2007 г., 12:18

СПОР В ГОРАТА /Басня/

708 0 5

Със пременен костюм гората

                                      показва вкус към красотата:
                                      в модерните нюанси на зелено
                                      отправя поздрав вдъхновено.

Разлистени, нагиздени корони,
флиртуват смело със високи клони.
А пъпки млади пък, наперено,
показват прелести уверено.

Пораждат те у дънера желание -
възниква бурно пререкание.
Разпалва се в гората жлъчен спор:

За почит ли е дънера, или позор?”

Сарказъм груб във всяко мнение
посреща дънерът с търпение:

Дали е луд или пък оглупял,
не е ли вече помъдрял?”

Отреждат му сурово наказание,
но той намерил оправдание:

следял гората да е девствена,
опазвал красотата и естествена.”

Отново всички заживели в мир,
на вегетация се радвали безспир.
Заслужил дънерът поклони
от пъпки и листа, корони, клони.

 

...За обществото ни е това валидно:
във щастие измамно и привидно
е неизбежна жаждата за изневяра,
а тъй се стига до поквара.
Това отнася се до стар и млад,
и независимо от село ли е или град.
Моралът, слава-Богу, побеждава,
а занапред поуката остава:

Ако решиш да кръшнеш ти встрани -
незабелязано и тихо се върни!
Ще бъдеш във семейството желан,
а пък от всички други - оправдан!”

МАГИ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Рашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...