Спри време своя бесен ход,
ти цялата отдавна ме премаза,
разшивам вече смъртния ти бод,
който избродира на талази.
И твоя силен рев – проглуши ме,
ослепяха вече моите сетива,
обръщам се и виждам, разруши се,
всичко ценностно в света.
И аз от лапите ти няма да избягам,
ще догарям, в шепи свила любовта,
както пламъкът на свещица бяла,
ще се стопявам, щом падне вечерта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse