Спри време своя бесен ход
Спри време своя бесен ход,
ти цялата отдавна ме премаза,
разшивам вече смъртния ти бод,
който избродира на талази.
И твоя силен рев – проглуши ме,
ослепяха вече моите сетива,
обръщам се и виждам, разруши се,
всичко ценностно в света.
И аз от лапите ти няма да избягам,
ще догарям, в шепи свила любовта,
както пламъкът на свещица бяла,
ще се стопявам, щом падне вечерта.
По средата на пътя сама останах,
ти знаеш ли, как боли гръдта,
и свива се в конвулсия болезнена
помръкналата ми душа.
Но ти неизменно спазваш своя ход,
за болката ми, едва ли ще ти пука,
живота препуска ката в галоп,
на части съм, но още съм тука.
Спри време своя бесен ход,
прашинка съм, ще ме издухаш,
но знаеш ли, след мен ще дойде друг,
който също знае да обича!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
