Спри време своя бесен ход
Спри време своя бесен ход,
ти цялата отдавна ме премаза,
разшивам вече смъртния ти бод,
който избродира на талази.
И твоя силен рев – проглуши ме,
ослепяха вече моите сетива,
обръщам се и виждам, разруши се,
всичко ценностно в света.
И аз от лапите ти няма да избягам,
ще догарям, в шепи свила любовта,
както пламъкът на свещица бяла,
ще се стопявам, щом падне вечерта.
По средата на пътя сама останах,
ти знаеш ли, как боли гръдта,
и свива се в конвулсия болезнена
помръкналата ми душа.
Но ти неизменно спазваш своя ход,
за болката ми, едва ли ще ти пука,
живота препуска ката в галоп,
на части съм, но още съм тука.
Спри време своя бесен ход,
прашинка съм, ще ме издухаш,
но знаеш ли, след мен ще дойде друг,
който също знае да обича!
© Миночка Митева All rights reserved.
