Спри време своя бесен ход,
ти цялата отдавна ме премаза,
разшивам вече смъртния ти бод,
който избродира на талази.
И твоя силен рев – проглуши ме,
ослепяха вече моите сетива,
обръщам се и виждам, разруши се,
всичко ценностно в света.
И аз от лапите ти няма да избягам,
ще догарям, в шепи свила любовта,
както пламъкът на свещица бяла,
ще се стопявам, щом падне вечерта. ...