2 июн. 2022 г., 19:34

Спри време своя бесен ход

650 10 31

 

Спри време своя бесен ход,

ти цялата отдавна ме премаза,

разшивам вече смъртния ти бод,

който избродира на талази.

 

И твоя силен рев – проглуши ме,

ослепяха вече моите сетива,

обръщам се и виждам, разруши се,

всичко ценностно в света.

 

И аз от лапите ти няма да избягам,

ще догарям, в шепи свила любовта,

както пламъкът на свещица бяла,

ще се стопявам, щом падне вечерта.

 

По средата на пътя сама останах,

ти знаеш ли, как боли гръдта,

и свива се в конвулсия болезнена

помръкналата ми душа.

 

Но ти неизменно спазваш своя ход,

за болката ми, едва ли ще ти пука,

живота препуска ката в галоп,

на части съм, но още съм тука.

 

Спри време своя бесен ход,

прашинка съм, ще ме издухаш,

но знаеш ли, след мен ще дойде друг,

който също знае да обича!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...