16 abr 2009, 9:08

Спящата красавица

  Poesía
1.4K 0 14

Спи, красавице. Мъртъв е принцът.

Кой да гони ламите триглави?

Благородството - стара измислица,

твоят рицар отдавна забрави.

 

Спи, принцесо. Потънал е в пепел

и в забрава старинният замък.

Не отваряй очи, нежно цвете,

няма принц, той за грош те предаде.

 

Ти сънуваш го как те целува

и отвежда те сам пред олтара,

а той с разни кокетки флиртува

и не помни ни дълг, нито вяра.

 

Колко лесно от теб се отрече,

как обетът за обич се срина...

Няма връщане. Късно е вече -

благородникът в него загина.

 

Спи, красавице. Мъртъв е принцът.

Мъж пиян нейде дрезгаво пее...

Твоя принц ти сама го измисли,

остави го в съня да живее.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вики, отново открих собствените си мисли и емоции в този прекрасен стих! Как само умееш да преобръщаш душите!...
  • Ами да пробваме с друга приказка тогава - има бол жаби за целуване, някоя може да се окаже пък законспириран принц?! Много ме развесели, Вики, хубаво си го изпяла! Здравей!
  • Приказка е твоят стих!Браво!
  • Много истински стих! Поздрав!
  • често в действителност приказките са тъжни...
    много хубав стих!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...