Apr 16, 2009, 9:08 AM

Спящата красавица

  Poetry
1.4K 0 14

Спи, красавице. Мъртъв е принцът.

Кой да гони ламите триглави?

Благородството - стара измислица,

твоят рицар отдавна забрави.

 

Спи, принцесо. Потънал е в пепел

и в забрава старинният замък.

Не отваряй очи, нежно цвете,

няма принц, той за грош те предаде.

 

Ти сънуваш го как те целува

и отвежда те сам пред олтара,

а той с разни кокетки флиртува

и не помни ни дълг, нито вяра.

 

Колко лесно от теб се отрече,

как обетът за обич се срина...

Няма връщане. Късно е вече -

благородникът в него загина.

 

Спи, красавице. Мъртъв е принцът.

Мъж пиян нейде дрезгаво пее...

Твоя принц ти сама го измисли,

остави го в съня да живее.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вики, отново открих собствените си мисли и емоции в този прекрасен стих! Как само умееш да преобръщаш душите!...
  • Ами да пробваме с друга приказка тогава - има бол жаби за целуване, някоя може да се окаже пък законспириран принц?! Много ме развесели, Вики, хубаво си го изпяла! Здравей!
  • Приказка е твоят стих!Браво!
  • Много истински стих! Поздрав!
  • често в действителност приказките са тъжни...
    много хубав стих!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...