16.04.2009 г., 9:08

Спящата красавица

1.4K 0 14

Спи, красавице. Мъртъв е принцът.

Кой да гони ламите триглави?

Благородството - стара измислица,

твоят рицар отдавна забрави.

 

Спи, принцесо. Потънал е в пепел

и в забрава старинният замък.

Не отваряй очи, нежно цвете,

няма принц, той за грош те предаде.

 

Ти сънуваш го как те целува

и отвежда те сам пред олтара,

а той с разни кокетки флиртува

и не помни ни дълг, нито вяра.

 

Колко лесно от теб се отрече,

как обетът за обич се срина...

Няма връщане. Късно е вече -

благородникът в него загина.

 

Спи, красавице. Мъртъв е принцът.

Мъж пиян нейде дрезгаво пее...

Твоя принц ти сама го измисли,

остави го в съня да живее.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вики, отново открих собствените си мисли и емоции в този прекрасен стих! Как само умееш да преобръщаш душите!...
  • Ами да пробваме с друга приказка тогава - има бол жаби за целуване, някоя може да се окаже пък законспириран принц?! Много ме развесели, Вики, хубаво си го изпяла! Здравей!
  • Приказка е твоят стих!Браво!
  • Много истински стих! Поздрав!
  • често в действителност приказките са тъжни...
    много хубав стих!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...