17 nov 2007, 0:13

Сребърна пафта

1K 0 15
Песъчинки ли сме от дълбините на море
или крайморски, самородни брегове!?
Очакваме ли пак живителните капки
и с прилива чакани, желани ласки!?

А може би понякога сме нежна тъга,
с въздишката на бисерна роса!?
И колко дълго сребърна пафта чака,
с половинката си своя да се закопчае!

Най-много и тайно вярвам в тайнствата
и на думите, на техните богатства.
И в приказките вярвам на Шехерезада,
там отсяда правдата за правдата ми, с радост!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз вярвам в тайнствата, Мариолче, потопи ме в тях, благодаря!
  • И Шехерезада би ти завидяла
    и за куража и за мъдростта...
    Че може би емира би владяла
    със стиховете до безкрайността.
  • Браво, Мариола!Никога не ме разочароваш!Прекрасни стихове имаш и ти!Възхищавам ти се!Бъди винаги такава - неподправена и оригинална!
  • "И колко дълго сребърна пафта чака,
    с половинката си своя да се закопчае!"
    Прекрасна метафора!Поздравления за стиха!!!

  • Много хубав стих!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...