17 nov 2007, 0:13

Сребърна пафта

1K 0 15
Песъчинки ли сме от дълбините на море
или крайморски, самородни брегове!?
Очакваме ли пак живителните капки
и с прилива чакани, желани ласки!?

А може би понякога сме нежна тъга,
с въздишката на бисерна роса!?
И колко дълго сребърна пафта чака,
с половинката си своя да се закопчае!

Най-много и тайно вярвам в тайнствата
и на думите, на техните богатства.
И в приказките вярвам на Шехерезада,
там отсяда правдата за правдата ми, с радост!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз вярвам в тайнствата, Мариолче, потопи ме в тях, благодаря!
  • И Шехерезада би ти завидяла
    и за куража и за мъдростта...
    Че може би емира би владяла
    със стиховете до безкрайността.
  • Браво, Мариола!Никога не ме разочароваш!Прекрасни стихове имаш и ти!Възхищавам ти се!Бъди винаги такава - неподправена и оригинална!
  • "И колко дълго сребърна пафта чака,
    с половинката си своя да се закопчае!"
    Прекрасна метафора!Поздравления за стиха!!!

  • Много хубав стих!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...