17.11.2007 г., 0:13

Сребърна пафта

1K 0 15
Песъчинки ли сме от дълбините на море
или крайморски, самородни брегове!?
Очакваме ли пак живителните капки
и с прилива чакани, желани ласки!?

А може би понякога сме нежна тъга,
с въздишката на бисерна роса!?
И колко дълго сребърна пафта чака,
с половинката си своя да се закопчае!

Най-много и тайно вярвам в тайнствата
и на думите, на техните богатства.
И в приказките вярвам на Шехерезада,
там отсяда правдата за правдата ми, с радост!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз вярвам в тайнствата, Мариолче, потопи ме в тях, благодаря!
  • И Шехерезада би ти завидяла
    и за куража и за мъдростта...
    Че може би емира би владяла
    със стиховете до безкрайността.
  • Браво, Мариола!Никога не ме разочароваш!Прекрасни стихове имаш и ти!Възхищавам ти се!Бъди винаги такава - неподправена и оригинална!
  • "И колко дълго сребърна пафта чака,
    с половинката си своя да се закопчае!"
    Прекрасна метафора!Поздравления за стиха!!!

  • Много хубав стих!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...