17 нояб. 2007 г., 00:13

Сребърна пафта

1K 0 15
Песъчинки ли сме от дълбините на море
или крайморски, самородни брегове!?
Очакваме ли пак живителните капки
и с прилива чакани, желани ласки!?

А може би понякога сме нежна тъга,
с въздишката на бисерна роса!?
И колко дълго сребърна пафта чака,
с половинката си своя да се закопчае!

Най-много и тайно вярвам в тайнствата
и на думите, на техните богатства.
И в приказките вярвам на Шехерезада,
там отсяда правдата за правдата ми, с радост!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз вярвам в тайнствата, Мариолче, потопи ме в тях, благодаря!
  • И Шехерезада би ти завидяла
    и за куража и за мъдростта...
    Че може би емира би владяла
    със стиховете до безкрайността.
  • Браво, Мариола!Никога не ме разочароваш!Прекрасни стихове имаш и ти!Възхищавам ти се!Бъди винаги такава - неподправена и оригинална!
  • "И колко дълго сребърна пафта чака,
    с половинката си своя да се закопчае!"
    Прекрасна метафора!Поздравления за стиха!!!

  • Много хубав стих!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...