Nov 17, 2007, 12:13 AM

Сребърна пафта

Poetry » Philosophical

1K 0 15

Песъчинки ли сме от дълбините на море
или крайморски, самородни брегове!?
Очакваме ли пак живителните капки
и с прилива чакани, желани ласки!?

А може би понякога сме нежна тъга,
с въздишката на бисерна роса!?
И колко дълго сребърна пафта чака,
с половинката си своя да се закопчае!

Най-много и тайно вярвам в тайнствата
и на думите, на техните богатства.
И в приказките вярвам на Шехерезада,
там отсяда правдата за правдата ми, с радост!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

И аз вярвам в тайнствата, Мариолче, потопи ме в тях, благодаря!

2007-11-18T15:42:02+02:00
Довереница (Дочка Василева)

И Шехерезада би ти завидяла
и за куража и за мъдростта...
Че може би емира би владяла
със стиховете до безкрайността.

2007-11-17T23:27:21+02:00
AzDobrata (Аз Добрата)

Браво, Мариола!Никога не ме разочароваш!Прекрасни стихове имаш и ти!Възхищавам ти се!Бъди винаги такава - неподправена и оригинална!

2007-11-17T22:17:44+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

"И колко дълго сребърна пафта чака,
с половинката си своя да се закопчае!"
Прекрасна метафора!Поздравления за стиха!!!

2007-11-17T18:29:47+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Много хубав стих!

2007-11-17T12:50:57+02:00