15 oct 2006, 23:04

сребърната нишка 

  Poesía
695 0 9


Нишката на живота
изтънява плавно с годините...
Потъмнява среброто,
побеляват косите ни...
Духът жадува за ново начало,
линее, изгаря, окован в старостта...
Музицират щурците,
а старците слушат и чакат смъртта...
Живота трепти и нехае,
буйни са потоците на младостта...
Като сянка на залез,
избледнява бавно животът ни...
Тъмата се спуска,
изгрява небесна благодат...

© Атанас Коев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??