16 abr 2019, 23:50

Сребърни слънца

  Poesía
541 0 0

Сребърни слънца, част от друго време,
свят различен знам, паралел неземен.
Сребърни слънца, изгреви чудати,
свят без грехове, чувства непознати.

Сребърни слънца греят в златна зала,
ще ги видиш там през портал астрален.
Сребърни слънца, град на чудесата,
приказен, блестящ горе в небесата.

Сребърни слънца нежно те огряват,
в своите лица чудна сила дават.
Сребърни слънца, искаш да ги видиш,
в тяхната земя някой ден ще идеш.

Сребърни слънца горе там те чакат,
за да се качиш в светлина през мрака.
Сребърни слънца през любов те гледат,
две очи звезди вън и вътре в тебе.

Сребърни слънца някъде далече,
сигурно към тях ти пътуваш вече.
Сребърни слънца, замък за душтата,
облаци без грях, път върху дъгата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...