Сребърни слънца
Сребърни слънца, част от друго време,
свят различен знам, паралел неземен.
Сребърни слънца, изгреви чудати,
свят без грехове, чувства непознати.
Сребърни слънца греят в златна зала,
ще ги видиш там през портал астрален.
Сребърни слънца, град на чудесата,
приказен, блестящ горе в небесата.
Сребърни слънца нежно те огряват,
в своите лица чудна сила дават.
Сребърни слънца, искаш да ги видиш,
в тяхната земя някой ден ще идеш.
Сребърни слънца горе там те чакат,
за да се качиш в светлина през мрака.
Сребърни слънца през любов те гледат,
две очи звезди вън и вътре в тебе.
Сребърни слънца някъде далече,
сигурно към тях ти пътуваш вече.
Сребърни слънца, замък за душтата,
облаци без грях, път върху дъгата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени