Сребърни слънца, част от друго време,
свят различен знам, паралел неземен.
Сребърни слънца, изгреви чудати,
свят без грехове, чувства непознати.
Сребърни слънца греят в златна зала,
ще ги видиш там през портал астрален.
Сребърни слънца, град на чудесата,
приказен, блестящ горе в небесата.
Сребърни слънца нежно те огряват,
в своите лица чудна сила дават.
Сребърни слънца, искаш да ги видиш,
в тяхната земя някой ден ще идеш.
Сребърни слънца горе там те чакат,
за да се качиш в светлина през мрака.
Сребърни слънца през любов те гледат,
две очи звезди вън и вътре в тебе.
Сребърни слънца някъде далече,
сигурно към тях ти пътуваш вече.
Сребърни слънца, замък за душтата,
облаци без грях, път върху дъгата!
© Петър Петров Все права защищены