Сред блато от човешки страсти

ВТ (Вили Тодоров)
620 2657

24 feb 2017, 15:41

Poesía » Otra

210 0 0

търсим брод към някаква надежда,

изсичайки морални храсти

без в миналото да се вглеждаме.

Намеренията ни са без значение,

само резултатите единствено са важни.

Знанията будят съжаление,

щом са безполезни в обстоятелствата разни.

Самолюбието винаги е догматично –

предел е на класическа самоизмама.

Всеки миг животът е различен

и по-прекрасно нещо няма.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.