Сред блато от човешки страсти

Сред блато от човешки страсти

търсим брод към някаква надежда,

изсичайки морални храсти

без в миналото да се вглеждаме.

Намеренията ни са без значение,

само резултатите единствено са важни.

Знанията будят съжаление,

щом са безполезни в обстоятелствата разни.

Самолюбието винаги е догматично –

предел е на класическа самоизмама.

Всеки миг животът е различен

и по-прекрасно нещо няма.