Feb 24, 2017, 3:41 PM

Сред блато от човешки страсти 

  Poetry » Other
273 0 0
Сред блато от човешки страсти
търсим брод към някаква надежда,
изсичайки морални храсти
без в миналото да се вглеждаме.
Намеренията ни са без значение,
само резултатите единствено са важни.
Знанията будят съжаление,
щом са безполезни в обстоятелствата разни.
Самолюбието винаги е догматично –
предел е на класическа самоизмама.
Всеки миг животът е различен
и по-прекрасно нещо няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Random works
: ??:??