Сред блато от човешки страсти

ВТ (Вили Тодоров)
620 2657

24 февр. 2017 г., 15:41

Поэзия » Другая

209 0 0

търсим брод към някаква надежда,

изсичайки морални храсти

без в миналото да се вглеждаме.

Намеренията ни са без значение,

само резултатите единствено са важни.

Знанията будят съжаление,

щом са безполезни в обстоятелствата разни.

Самолюбието винаги е догматично –

предел е на класическа самоизмама.

Всеки миг животът е различен

и по-прекрасно нещо няма.