15 ago 2017, 20:20

Сред скалите наблизо

  Poesía » Otra
511 2 6

Сянка от клонки на дъб

над главите ни слиза.

Някой издигнал е храм

сред скалите наблизо.

 

Пътник съвсем като нас

коренът свой е прекършил.

Тук се е молил за знак

пътят щастливо да свърши.

 

Имал е своя сладка мечта

с четирилистни подкови.

Яздил е с нея дълго в света,

скъсвайки с всички окови.

 

Впивал е остри стрели

в силуета на хора и твари.

Осъзнал е какво предстои

и е спрял смъртта да забави.

 

Вдялал е в камъка над пръстта

ръста висок на копнежа.

Себе си. Куче. Лъв и страстта,

със която се търси надежда.

 

И е намерил в земята покой,

слушайки напева на водата.

Бил е мъж - владетел и войн,

знаещ на всичко в живота цената.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

* на Мадара...

Comentarios

Comentarios

  • Plevel (Силвия Илиева), има истории, които наистина не могат да се разказват, но сякаш самото им присъствие в спомените на човек прави света по-хубаво място за живеене. Благодаря Ти!
  • Чудничко! "
    "страстта, с която се търси надежда"
    Скоро се запознах с две жени, в които открих точно това: страст да търсят надежда, да я намерят и дадат на една майка с болно дете. Пак има скали в историята, но е много тежка и болезнена и не бих могла да я преразкажа.
    Силно стихотворение за Мадара!🍀
  • BuRn_AliVe, краят никога не се харесва на всички, защото тогава винаги се заплаща за (раз)личните намирания... Благодаря за искреността.
  • Последната строфа малко ме изгуби, но като цяло - поздравления!
  • Ranrozar, успя да ме трогнеш. Хубав ден, желая на всички...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...