Сред скалите наблизо
Сянка от клонки на дъб
над главите ни слиза.
Някой издигнал е храм
сред скалите наблизо.
Пътник съвсем като нас
коренът свой е прекършил.
Тук се е молил за знак
пътят щастливо да свърши.
Имал е своя сладка мечта
с четирилистни подкови.
Яздил е с нея дълго в света,
скъсвайки с всички окови.
Впивал е остри стрели
в силуета на хора и твари.
Осъзнал е какво предстои
и е спрял смъртта да забави.
Вдялал е в камъка над пръстта
ръста висок на копнежа.
Себе си. Куче. Лъв и страстта,
със която се търси надежда.
И е намерил в земята покой,
слушайки напева на водата.
Бил е мъж - владетел и войн,
знаещ на всичко в живота цената.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря за искреността.
