линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
15 авг. 2017 г., 20:20

Сред скалите наблизо 

  Поэзия » Другая
373 2 6

Сянка от клонки на дъб

над главите ни слиза.

Някой издигнал е храм

сред скалите наблизо.

 

Пътник съвсем като нас

коренът свой е прекършил.

Тук се е молил за знак

пътят щастливо да свърши.

 

Имал е своя сладка мечта

с четирилистни подкови.

Яздил е с нея дълго в света,

скъсвайки с всички окови.

 

Впивал е остри стрели

в силуета на хора и твари.

Осъзнал е какво предстои

и е спрял смъртта да забави.

 

Вдялал е в камъка над пръстта

ръста висок на копнежа.

Себе си. Куче. Лъв и страстта,

със която се търси надежда.

 

И е намерил в земята покой,

слушайки напева на водата.

Бил е мъж - владетел и войн,

знаещ на всичко в живота цената.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

* на Мадара...

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Plevel (Силвия Илиева), има истории, които наистина не могат да се разказват, но сякаш самото им присъствие в спомените на човек прави света по-хубаво място за живеене. Благодаря Ти!
  • Чудничко! "
    "страстта, с която се търси надежда"
    Скоро се запознах с две жени, в които открих точно това: страст да търсят надежда, да я намерят и дадат на една майка с болно дете. Пак има скали в историята, но е много тежка и болезнена и не бих могла да я преразкажа.
    Силно стихотворение за Мадара!🍀
  • BuRn_AliVe, краят никога не се харесва на всички, защото тогава винаги се заплаща за (раз)личните намирания... Благодаря за искреността.
  • Последната строфа малко ме изгуби, но като цяло - поздравления!
  • Ranrozar, успя да ме трогнеш. Хубав ден, желая на всички...
  • Апотеоз на древен дух!
Предложения
: ??:??