И вън вилнее тя. Една семейна песен с дъх на вятър.
Та слагам до живота и смъртта. Почти строшено малко храмче.
И знакът ми е още цял и знак. Свещичката гори и свети вътре.
А моят по-голям и сприхав брат. Разтваря стар албум във мъчно утро.
И пътят ни е среща със селце. Когато е спасено от торнадо.
Сред снимките от сплетени ръце. На свидните ни баба и на дядо.
© Небесен Владетел Todos los derechos reservados