31 dic 2022, 11:13

Сред снимките от сплетени ръце

  Poesía » Otra
654 2 4

И вън вилнее тя. Една семейна песен с дъх на вятър.

Та слагам до живота и смъртта. Почти строшено малко храмче.

И знакът ми е още цял и знак. Свещичката гори и свети вътре.

А моят по-голям и сприхав брат. Разтваря стар албум във мъчно утро.

И пътят ни е среща със селце. Когато е спасено от торнадо.

Сред снимките от сплетени ръце. На свидните ни баба и на дядо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Небесен Владетел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...