8 abr 2014, 22:47  

Сред високи тайни

595 0 2

Сред високи тайни

Луната като непорочна монахиня
пръска с чудни бисери нощта,
в небето зрее сребърна и синя
сред ореол от звездна тишина.

Живота миг след миг раздава
безкрайни пътища и небеса,

а после всичко някъде остава

назад към дълбините на света.

 

Усещаш - вечно съществуваш

под многото запалени звезди

и в Космоса навеки ще пътуваш

чрез мисли, чувства и мечти.


Понесен над невидими прегради
към теб се вглежда светлина
и богове възпети чрез балади

из хауса възкръсват в любовта.

Лъчиста

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...