8 апр. 2014 г., 22:47  

Сред високи тайни 

  Поэзия » Философская
428 0 2

Сред високи тайни

Луната като непорочна монахиня
пръска с чудни бисери нощта,
в небето зрее сребърна и синя
сред ореол от звездна тишина.

Живота миг след миг раздава
безкрайни пътища и небеса,

а после всичко някъде остава

назад към дълбините на света.

 

Усещаш - вечно съществуваш

под многото запалени звезди

и в Космоса навеки ще пътуваш

чрез мисли, чувства и мечти.


Понесен над невидими прегради
към теб се вглежда светлина
и богове възпети чрез балади

из хауса възкръсват в любовта.

Лъчиста

 

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??