8.04.2014 г., 22:47 ч.  

Сред високи тайни 

  Поезия » Философска
427 0 2

Сред високи тайни

Луната като непорочна монахиня
пръска с чудни бисери нощта,
в небето зрее сребърна и синя
сред ореол от звездна тишина.

Живота миг след миг раздава
безкрайни пътища и небеса,

а после всичко някъде остава

назад към дълбините на света.

 

Усещаш - вечно съществуваш

под многото запалени звезди

и в Космоса навеки ще пътуваш

чрез мисли, чувства и мечти.


Понесен над невидими прегради
към теб се вглежда светлина
и богове възпети чрез балади

из хауса възкръсват в любовта.

Лъчиста

 

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??