Apr 8, 2014, 10:47 PM  

Сред високи тайни 

  Poetry » Phylosophy
425 0 2

Сред високи тайни

Луната като непорочна монахиня
пръска с чудни бисери нощта,
в небето зрее сребърна и синя
сред ореол от звездна тишина.

Живота миг след миг раздава
безкрайни пътища и небеса,

а после всичко някъде остава

назад към дълбините на света.

 

Усещаш - вечно съществуваш

под многото запалени звезди

и в Космоса навеки ще пътуваш

чрез мисли, чувства и мечти.


Понесен над невидими прегради
към теб се вглежда светлина
и богове възпети чрез балади

из хауса възкръсват в любовта.

Лъчиста

 

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??