Apr 8, 2014, 10:47 PM  

Сред високи тайни 

  Poetry » Phylosophy
464 0 2
Сред високи тайни
Луната като непорочна монахиня
пръска с чудни бисери нощта,
в небето зрее сребърна и синя
сред ореол от звездна тишина.
Живота миг след миг раздава
безкрайни пътища и небеса,
а после всичко някъде остава
назад към дълбините на света.
Усещаш - вечно съществуваш
под многото запалени звезди
и в Космоса навеки ще пътуваш ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Random works
: ??:??