20 oct 2025, 7:53

Средкосмично

277 0 0

Под лунния сърп сред нощта от коприна

оплитам от нишките мрачни воала,

със който покривам лика тъй невинен

на крехка мечта, до жарава изтляла.

 

Заслон и утеха е булото бурно,

зад него ще скрия без свян горестта си,

в тъмата ще милвам космически струни,

духът ми с реката на тайните сля се.

 

В Безкрая атлазен с цвета на кръвта ми

разтварям се, станала с Хаоса цяло.

Изкусно смъртта си с усмивка измамих,

облечена в вечер и в слънчево бяло...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Митева Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...