Средкосмично

Под лунния сърп сред нощта от коприна

оплитам от нишките мрачни воала,

със който покривам лика тъй невинен

на крехка мечта, до жарава изтляла.

Заслон и утеха е булото бурно,

зад него ще скрия без свян горестта си,

в тъмата ще милвам космически струни,

духът ми с реката на тайните сля се.

В Безкрая атлазен с цвета на кръвта ми

разтварям се, станала с Хаоса цяло.

Изкусно смъртта си с усмивка измамих,

облечена в вечер и в слънчево бяло...