20 окт. 2025 г., 07:53

Средкосмично

278 0 0

Под лунния сърп сред нощта от коприна

оплитам от нишките мрачни воала,

със който покривам лика тъй невинен

на крехка мечта, до жарава изтляла.

 

Заслон и утеха е булото бурно,

зад него ще скрия без свян горестта си,

в тъмата ще милвам космически струни,

духът ми с реката на тайните сля се.

 

В Безкрая атлазен с цвета на кръвта ми

разтварям се, станала с Хаоса цяло.

Изкусно смъртта си с усмивка измамих,

облечена в вечер и в слънчево бяло...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Митева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...