Oct 20, 2025, 7:53 AM

Средкосмично

279 0 0

Под лунния сърп сред нощта от коприна

оплитам от нишките мрачни воала,

със който покривам лика тъй невинен

на крехка мечта, до жарава изтляла.

 

Заслон и утеха е булото бурно,

зад него ще скрия без свян горестта си,

в тъмата ще милвам космически струни,

духът ми с реката на тайните сля се.

 

В Безкрая атлазен с цвета на кръвта ми

разтварям се, станала с Хаоса цяло.

Изкусно смъртта си с усмивка измамих,

облечена в вечер и в слънчево бяло...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Митева All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...