M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
27 oct 2011, 15:44

Среднощен час 

  Poesía
650 0 13

Среднощен час. Среднощен вик,

над нас - луната бледа,

а ние двамата защо мълчим

виновно в нозете си загледани?

 

Нима като изгарящ метеор,

докоснал ръба на скалата,

и ние тъй ще изгорим,

неизпили на живота красотата?

 

Виновно ли е цветето, когато,

огряно от сноп пурпурни лъчи,

намира в небесната позлата

свойте най-приказни мечти?

 

Виновна ли съм аз, че властно

ме мамят твоите очи?

И водят ме по път опасен

към най-безумните мечти?

 

Очите ни, привличащи и пъдещи,

за всички наши пътища горят.

Светът за нас е жар и мръзнене.

Душите ни - звезди в среднощен час.

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??