M1234567891 (Миночка Митева)
432 13144
27.10.2011 г., 15:44 ч.

Среднощен час 

  Поезия
641 0 13

Среднощен час. Среднощен вик,

над нас - луната бледа,

а ние двамата защо мълчим

виновно в нозете си загледани?

 

Нима като изгарящ метеор,

докоснал ръба на скалата,

и ние тъй ще изгорим,

неизпили на живота красотата?

 

Виновно ли е цветето, когато,

огряно от сноп пурпурни лъчи,

намира в небесната позлата

свойте най-приказни мечти?

 

Виновна ли съм аз, че властно

ме мамят твоите очи?

И водят ме по път опасен

към най-безумните мечти?

 

Очите ни, привличащи и пъдещи,

за всички наши пътища горят.

Светът за нас е жар и мръзнене.

Душите ни - звезди в среднощен час.

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??