Среднощен час
Среднощен час. Среднощен вик,
над нас - луната бледа,
а ние двамата защо мълчим
виновно в нозете си загледани?
Нима като изгарящ метеор,
докоснал ръба на скалата,
и ние тъй ще изгорим,
неизпили на живота красотата?
Виновно ли е цветето, когато,
огряно от сноп пурпурни лъчи,
намира в небесната позлата
свойте най-приказни мечти?
Виновна ли съм аз, че властно
ме мамят твоите очи?
И водят ме по път опасен
към най-безумните мечти?
Очите ни, привличащи и пъдещи,
за всички наши пътища горят.
Светът за нас е жар и мръзнене.
Душите ни - звезди в среднощен час.
© Миночка Митева All rights reserved.
