Среднощен час. Среднощен вик,
над нас - луната бледа,
а ние двамата защо мълчим
виновно в нозете си загледани?
Нима като изгарящ метеор,
докоснал ръба на скалата,
и ние тъй ще изгорим,
неизпили на живота красотата?
Виновно ли е цветето, когато,
огряно от сноп пурпурни лъчи,
намира в небесната позлата
свойте най-приказни мечти? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up