27 окт. 2011 г., 15:44

Среднощен час 

  Поэзия
694 0 13
Среднощен час. Среднощен вик,
над нас - луната бледа,
а ние двамата защо мълчим
виновно в нозете си загледани?
Нима като изгарящ метеор,
докоснал ръба на скалата,
и ние тъй ще изгорим,
неизпили на живота красотата?
Виновно ли е цветето, когато,
огряно от сноп пурпурни лъчи,
намира в небесната позлата
свойте най-приказни мечти? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
: ??:??